Традицията

Ковачеството и железарството са едни от първите и значими занаяти, които се зараждат още с основаването на селището през IV век. Предпоставено от планинския характер на околностите се развива и дървообработването и след металообработването остава вторият по значение занаят до XIX век.

Австрийският етнограф Феликс Каниц пише в своя труд „Дунавска България и Балкана“ – пътни студии от годините 1860-1879:

„Габрово е както град на фабриките, така и на търговията. Тежестта лежи обаче върху първите. Би могло да се нарече единствената голяма работилница и да се каже, че градът живее от водата, защото няма къща, в която да не е застъпен някакъв промишлен клон и в по-голямата си част да не се работи с водна сила.“

Днес фирмата обединява една обновена традиция с техническия напредък на XXI век и старите познания на майстори и занаятчии от съвременна Европа.